Сигурно всеки си спомня приказката за копанката. Гледам я ежедневно, на една ръка разстояние - без копанка обаче и все още без хепи енд.
Съседът до нас звъня преди малко с молба да отидем у тях и да изровим някакъв телефонен номер, за да се обади и да съобщи на някого за починал познат. Там трябва да се влиза само с противогаз, иначе е опасно за здравето. Но човекът не е виновен, над 90 годишен е, с много болести, едва върви и недовижда. Водят го ветеран от войната, иначе е моряк в пенсия. Преди няколко години овдовя и положението стана съвсем трагично. Това му беше втори брак, събрали са се с по едно дете, купили апартамента, но живееха само двамата. Децата им започнаха да се появяват веднъж месечно едва след като остана сам. Като лешояди. Единият син живее тук, другият - на час път. Слизат с ръце в джобовете, съвсем прилично облечени от сравнително нови коли, нямат вид на изпаднали и гладуващи. Не му носят нищо, усмихват се десетина минути и си тръгват.
А той има нужда някой да се грижи за него. Късно сутрин му носят храната от Социалния патронаж, която си дели за обяд и вечеря. Една съседка му пазарува понякога и го води на лекар. Не може да излиза навън и да приказва с другите на пейката. Никой не му чисти, нито му помага за къпане и пране. Резултатът е силна неприятна миризма, щом отвори вратата на апартамента си.
Неговите внуци не са като момчето от приказката. Не дълбаят копанки, а се ослушват кога апартаментът ще опустее. Майките и бащите им нито идват да го гледат, нито го пращат в старчески дом, нито плащат на някого да се грижи за него. Имат възможност да му осигурят по-достойни старини, но просто не им пука, не ги интересува. Не мога да асимилирам това, но е факт. Sad but true ...
Съседът до нас звъня преди малко с молба да отидем у тях и да изровим някакъв телефонен номер, за да се обади и да съобщи на някого за починал познат. Там трябва да се влиза само с противогаз, иначе е опасно за здравето. Но човекът не е виновен, над 90 годишен е, с много болести, едва върви и недовижда. Водят го ветеран от войната, иначе е моряк в пенсия. Преди няколко години овдовя и положението стана съвсем трагично. Това му беше втори брак, събрали са се с по едно дете, купили апартамента, но живееха само двамата. Децата им започнаха да се появяват веднъж месечно едва след като остана сам. Като лешояди. Единият син живее тук, другият - на час път. Слизат с ръце в джобовете, съвсем прилично облечени от сравнително нови коли, нямат вид на изпаднали и гладуващи. Не му носят нищо, усмихват се десетина минути и си тръгват.
А той има нужда някой да се грижи за него. Късно сутрин му носят храната от Социалния патронаж, която си дели за обяд и вечеря. Една съседка му пазарува понякога и го води на лекар. Не може да излиза навън и да приказва с другите на пейката. Никой не му чисти, нито му помага за къпане и пране. Резултатът е силна неприятна миризма, щом отвори вратата на апартамента си.
Неговите внуци не са като момчето от приказката. Не дълбаят копанки, а се ослушват кога апартаментът ще опустее. Майките и бащите им нито идват да го гледат, нито го пращат в старчески дом, нито плащат на някого да се грижи за него. Имат възможност да му осигурят по-достойни старини, но просто не им пука, не ги интересува. Не мога да асимилирам това, но е факт. Sad but true ...
Съседът ми не е единственият, оставен на доизживяване. Има още синове и дъщери, за които възрастните родители са като тази рушаща се къща - безполезни, излишни, пречещи и заемащи ценно място.Жалко, че няма кой да им направи копанка. Или поне да им припомни приказката.
Sad ...
ОтговорИзтриванеМного хора имат такава съдба.Хората се овълчиха и не се интересуват от човещината.Гледа се само материалното.
ОтговорИзтриване@Анонимен, много ...
ОтговорИзтриване@lilia, нечовешко е да се овълчиш обаче спрямо родителите си и да ги захвърлиш на произвола. Не знам какви сърца имат тези, които си го позволяват.
Права си, Точе, има и много по-фрапиращи случаи от този. Просто вече нищо не ме учудва... Работата е там, че тези "деца", за да станат такива, същите тези бащи и майки явно не са успели да направят от тях хора. Така че обратната зависимост не е като да я няма...
ОтговорИзтриванеПроблема е, че и няма читави старчески домове. Или ако има са безумно скъпи и информацията за тях е предимно негативна.
ОтговорИзтриванеДругото, което е ключово е манталитета на нашите пенсионери. Смятат, че да отидат в старчески дом е нещо обидно и срамно. Не си правят сметка, че там ще получават грижи /лекарски и социални/, ще имат компания и няма да са самотни.
Не виждам какъв е проблема, таксата за едно такова място да е пенсията му?
Съществуващите обаче, ще искат да му отнемат апартамента, след което ще направят всичко възможно да умре в мизерия....
Тук има старчески дом, не съм влизала, но имам познати, които са оставили родителите си там. Знам, че се чака за място известно време, таксата е от пенсията. Може би не е точно същото като по филмите, но са сравнително добре гледани (по думите на децата им), под лекарско наблюдение, чистички, нахранени и (което съвсем не е маловажно) имат социална среда.
ОтговорИзтриванеМизерното им самотно съществуване - всеки у дома си - е много по-унизително от живот в такъв дом. Съзнанието, тяхното и на децата им, трябва да се пречупи - че това е нещо нормално и е подходящо решение, ако не могат да живеят заедно. Друг вариант, малко по-скъп, е да се плаща на гледачка.
Само че, както казва Ностро, родителите не винаги успяват да направят от децата си хора. И тогава децата изобщо не търсят варианти, само чакат да се отърват от бремето и да се облажат от наследството, колкото и малко да е то.
Трудно ми е да го разбера, нечовешко ми е, но е факт.