Извънсезонно

Вчера се порадвах на може би последното слънчево и почти лятно море. То си е все същото, обичам го през всеки сезон и особено в моментите, когато сме почти насаме с него, без тълпите от хора.

За съжаление не успях да поплувам или да се разходя боса по мокрия пясък. Обикаляхме Северното Черноморие със съвсем друга цел - оглед и безкрайни разговори с много хора. Знаех, че е презастроено, но толкова отвътре и отблизо не се бях сблъсквала с това. Законовите отстояния от оградите са спазени, позволеният % и височина на застрояване на терените - също (почти). Но въпреки това въздух няма, остава усещането, че си в бетонен комплекс, погребан между сградите. С много малки изключения на всяко свободно местенце има цвъкнати незавършен строеж с неясни срокове, основи, вила или (не)работещ хотел. Всяко в собствен стил, биещ се с околните. Губиш представа къде си, граници между населените места няма. За морето напомня само мирисът, красивата гледка се губи в гъсто застроените сгради във всевъзможни размери, цветове и стилове. Улици няма, табели също, кара се по утъпканите празни места. Строи се без ред и план. Извън сезона, когато няма щъкащи хора и веещи се бански и хавлии, на места изглежда почти зловещо.
Разкошни места пустеят. В средата им има недовършени сгради или само изкопани основи. Обясняват ни, че са на различни държавни фирми и дружества, започнали с големи идеи и обещания и внезапно отказали се. Или на частни лица, останали без средства. Никой обаче не продава и грозните гледки си стоят години наред, на метри от хотелите и вилите с почиващи. Вероятно не притеснявят никого. А аз се чудя на кого изобщо му харесва да почива сред такава запуснатост. Долу, на плажа и в хотела може и да е много цивилизовано, но между тях се редуват грозни гледки, изоставени и пустеещи терени, строежи. Пътища няма, въздух и панорама към морето - също.

Въпреки това апетитите няма да секнат. Колкото и да е презастроено, винаги ще има желаещи за още и още. За разлика обаче от българите и руснаците (най-многобройните собственици там), западните инвеститори се учудват и дразнят от допотопната или изобщо липсваща инфрастуктура. И когато планират нещо, започват именно от там. Сградите вървят заедно с простора, зеленината и улиците. Иначе се получава един безкраен ужас, убиващ бавно, но сигурно природата и туризма у нас.

По обратния път бях преуморена от задушаващите гледки и дългите разговори, в които алчността се опитваше да победи здравия разум. Очите и умът ми релаксираха с простора край магистралата и красивия залез. Опитах се да ги уловя в движение.