петък, 6 август 2010 г.

07.08.09

Една година може да изтече по-бързо или по-бавно, дните да са различно наситени с емоции. Моите ги обединяваше една болезнена липса, която може да утихне, но няма да изчезне.

На този ден баща ми си отиде тихо и кротко от този свят в една много реномирана варненска болница. Ракът го отнесе само за два месеца, изненадващо, защото беше абсолютно жизнен, работоспособен и пълен с идеи. Трите операции и многото манипулации не помогнаха - беше му се лепнал гаден, нелечим вид, към това като усложнение се появи и друга болест, самата тя - тих убиец. Не искам да пиша и да мисля за това точно тези дни.
Някога обаче непременно ще разкажа за въпросите, които си задавах при ежедневните си пътувания до там и през двете седмици, които прекарах до леглото му. Ще разкажа и за филма на ужасите, в който тази велика болница вкарва близките на починалите си пациенти. Не го пожелавам на никого.

От този ден вече нищо няма значение, остана празното място, което боли и топлите и хубави спомени. Искам да ги задържа по-дълго. Как докато се роди брат ми, ми купуваше електрически играчки за момченца и с часове си играеше с мен. Как ме възпитаваше като мъжко момиче и заедно с това се грижеше за обелените ми колена или пукната глава и се чудеше каква госпожица ще бъда с тези белези. За това, колко неща ми показа и на какво ме научи. Колкото и да пиша, няма да мога нито да му благодаря, нито да изразя всичко, което чувствам. Съжалявам за пропуснатите мигове с него и за това, че нито аз, нито брат ми не взехме златните му ръце.









Малко снимки имам от това, което е направил. Много обичам този кът с цветя и дракона, в който се превърна намерено в гората дърво.
















Сега вече не е толкова красиво, пусто е в тревясалия двор на любимото ни местенце. Трудно ми е да се връщам там. Всичко напомня за него и непрекъснато имам чувството, че ще се появи от някъде и тази година е била само лош сън.




--------------
Надявам се, татко, че душата ти вече е намерила покой и си на едно по-добро място, без болка. И че си ми простил всички пропуснати мигове заедно и това, че не успях да остана с теб в последните три дни от живота ти. Ако знаех ...
Спи спокойно, идвам си утре да запаля свещичка и да поговорим.


8 коментара:

  1. Много ме разчувства, Точица. Дано се намира на по-доброто място. Разбирам те напълно. Болката ще си стои много време още. Времето може и да притъпява нещата, но всичко си е в нас, и си стои. Нищо не може да замени хората, които сме обичали, а те са си отишли.. Някъде бях чела, че хората са живи докато мислим за тях. Това е все пак някаква утеха. Прегръщам те мноооого силно.Утре ще запаля една свещичка за баща ти. Мир на праха му.

    ОтговорИзтриване
  2. Цвети, благодаря ти много за топлите думи. Днес определено имам нужда, а нещо не ми се получават диалозите ...

    ОтговорИзтриване
  3. Бог да прости татко ти!
    Оле, градината прилича на Райско кътче!Прехласнах се по първата снимка..

    ОтговорИзтриване
  4. fokusbokus, благодаря.
    Сега е като на последната, няма кой да я поддържа. :( С епизодичните ни посещения не се получава.

    ОтговорИзтриване
  5. Тези липси си остават завинаги в нас. Особено когато връзката с отишлия си е била много силна. А иначе- няма смисъл от чувство за вина, тези, които обичаме и са ни обичали и ни обичат, те знаят, нямат нужда от думи и обяснения.
    Нека е светло в душата на твоя баща и спокойно в твоята!Прощавай за нахлуването в темата, не ми е безразлична...

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Лара. Опитвам се да науча и майка ми, че животът продължава - заради самите нас и заради тези около нас, че спомените не трябва само да болят. Докато съм около нея тези дни, го разбира, но след това за нея времето пак ще спре.

    ОтговорИзтриване
  7. Не знам какво да ти кажа освен, че те разбирам напълно. Колкото и гадно да звучи, живота трябва да се живее въпреки всичко. Имаш всички тези хубави спомени не ги заключвай в себе си, а ги съприживей отново с твоите деца. Не е необходмо да направиш нещо хубаво с ръцете си, важно е да го направиш от душа и сърце.

    ОтговорИзтриване
  8. Емо,продължавам напред, нямаше как да се предам и за секунда - нито преди да случи, очаквайки го, нито след това, заради децата и заради майка ми. Говорим много за всички хубави моменти и не искам да им остава болка, само хубави и светли спомени.
    А аз продължавам да си го сънувам от време на време, поплаквам си и се успокоявам, че вече не го боли и отнякъде е духом с нас.
    Благодарна съм му за всичко, което успях да попия от него. Той ме научи, че нищо не се получава, ако не вложиш душа и сърце. Направи ме работохолик (това не знам вече дали е за радост или за съжаление).

    ОтговорИзтриване

Web Statistics