Губиш и не знаеш защо. Светът се срутва и остава само пустотата му, самота без цвят и усещания. Чакаш и си задаваш въпроси без отговор. Преди болката да те довърши, оперираш празнотата от себе си заедно с всичко, което може да ти напомни за нея.Болката не можеш, натъпкваш я в най-тъмния ъгъл на душата си и се опитваш бавно да се изправиш и да вървиш по пътя. Да преглъщаш сълзите и да не усещаш горчилката. Вкопчваш се в усмивка, във всяка хубава минута, в топъл спомен, в надежда и затрупваш онзи ъгъл на душата си.
И в настъпилото спокойствие, когато мислиш, че си преболедувал, внезапно отнякъде излиза призрак от миналото. Капка парфюм, сън, случайно дочуто име, песен от преминаваща кола, забравена неизхвърлена дреболия, точка на картата - и в главата ти се разлюляват камбанки, болката се връща за кратко с остро пробождане. След това те завъртат спомени, гласове, ръце, докосвания, моменти, очи, устни, смях, споделени изгреви и пълнолуния, несподелени и неслучени желания ... Времето е филтрирало само хубавото, за да зарежда и топли понякога, размило е празнотата и болката. Докато друго не извика отново призрака. Грешките се забравят и се повтарят, пак и пак ...Всичко продължава по старому, равно и тихо. Съществуваш до някой ъгъл, зад който се изправяш очи в очи с призрака. Извинения, обяснения, не ги чуваш, като след удар с чук си. Не разсъждаваш, не осъзнаваш, желанията да избягаш и да останеш те разпъват на кръстопът. Разгонваш въпросите, съжалението за пропуснатото време и усещаш отново, че сърцето ти може да бие, че искаш и живееш, не просто съществуваш.
И пак чувстваш. Душата е като малко дете - никого не слуша и не признава разум и доводи. Иска съвсем малко - да й е светло, бяло и пълно. Търси си го и намери ли го - не пита за нищо.
Иска съвсем малко - да й е светло, бяло и пълно.
ОтговорИзтриване...Малко е и не толкова :)
Така е, намира ли го не пита за нищо.:)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Nadinka. :)
ОтговорИзтриванеМалко е и много, непостижимо или изживяно ... А не е трудно да го има, ако желанията са споделени и страхът е по-малко.
Руми66, ако и докато пита, разсъждава и се вслушва повече в разума, огънят изгасва. И после (евентуално) да рови отново под пепелта за живи въглени - трудна работа е. :)))
ОтговорИзтриванеДушата си знае какво и трябва. Тя не греши. Понякога и е дискомфортно, но ще намери начини да възстанови равновесието. Точица изпращам ти усмивки, защото ми се струва малко меланхолично:)))
ОтговорИзтриванеЦвети, мерси. :)
ОтговорИзтриванеОт недоспиването в последните дни е сигурно, нощем идват призраци и ми пречат да работя. :)))
След броени часове ще ми мине на морето,където все още ми е "у дома".
Усмивки и на теб и хубава вечер. :)
Душата, е като въздуха отива там, където вятъра я насочи:)
ОтговорИзтриванеДали е само вятърът, Емо? :)
ОтговорИзтриване