Матю

Това е Матю. Запознах се с него миналата седмица. По-точно с умаленото му копие, защото оригиналът още не беше пристигнал. Дълго време преди това го гледах само като аватар на "татко" му - един от много малкото приятни спомени от краткото ми пребиваване в недоразумението Нетлог. Сближи ни носталгията по Бургас и може би това, че там и тогава той беше един от броящите се на пръсти мъже, с които можеше да се води нормален разговор на всякакви теми.

Срещнах се с Дамян за първи път миналото лято, когато окончателно акостира в родния град. Абсолютно еднакъв реално и виртуално, колкото забавен, толкова и сериозен. Понякога приказлив, друг път - мълчалив добър слушател, между малко дете и зрял мъж, на моменти леко отнесен - като всеки художник. Беше наел с много планове едно малко и мрачно помещение на тиха уличка до стария съд.

Това лято бях приятно изненадана в какво го е превърнал - в светла и уютна минигалерия, където заедно с неговите, са изложени и произведения на други автори - картини, сувенири, бижута, симпатични дреболии. Прилича на работилничка за красота и добро настроение и е кръстена на Матю.

Този път обаче ентусиазмът му е видимо охладен, а усмивката и очите - леко помръкнали. Не върви и иска да я затваря. Опитвам се да му дам кураж, предстои му изложба, да изчака след нея, поне до края на годината, има голям шанс нещата да потръгнат. Казвам му, че времената са такива - хората с пари не ги харчат за картини и книги, а за по-материални неща, имат други душевни гъдели.

Галерията обаче си иска своята поддръжка, материалите за картините също не ги подаряват. Питам го защо не отива по централните улици да рисува портрети, много негови колеги го правят и през сезона поне има работа. Категорично отказва, за него това е компромис с рисуването и вдъхновението, който дърпа надолу. Вече е направил един - покрай картините се занимава и с хобито си - бутиковите облекла, които изработва съвсем сам и е изложил между картините. Наред с това прави и дребни шивашки услуги и поправки на дрехи. Изпипва нещата и последната дейност е най-вървежна в момента, но носи много малко доходи. Между леко шантавите му тоалети има и доста оригинални, има ексцентрични и много стилни, на съвсем достъпни цени. Само че това не е марков магазин, не е МОЛ, не е за масовия вкус, а за ценителки, които все още липсват. Отново го убеждавам да не бърза със затварянето преди изложбата.

От картини разбирам точно толкова, колкото и от музика, книги или филми - тоест никак. Не съм специалист, опитвам се да бъда ценител. За мен нещо от изброените е хубаво и стойностно, ако ме докосне, ако гъделичка чувства и възприятия и ме кара да мисля, да го запомня и пак да мисля след това. В неговите картини (в галерията и тези, подготвяни за изложбата, които ми показа в полусуров вид) това го има - напомнят за приказки, за спомени от детството, за уловени мечти, карат ме да се усмихвам. Старите си палитри е превърнал в интересни цветни петна.

Това е предварителният, неофициален клип за изложбата, който той ми изпрати преди месец. В него има още негови и на колежката му картини. Заварих двамата да изработват поканите, възможно е да изместят събитието по-рано. Пожелавам им успех и ценители, а на себе си - да мога да отида и да изживея тези "Приказки за възрастни".