петък, 20 август 2010 г.

Матю

















Това е Матю. Запознах се с него миналата седмица. По-точно с умаленото му копие, защото оригиналът още не беше пристигнал. Дълго време преди това го гледах само като аватар на "татко" му - един от много малкото приятни спомени от краткото ми пребиваване в недоразумението Нетлог. Сближи ни носталгията по Бургас и може би това, че там и тогава той беше един от броящите се на пръсти мъже, с които можеше да се води нормален разговор на всякакви теми.

Срещнах се с Дамян за първи път миналото лято, когато окончателно акостира в родния град. Абсолютно еднакъв реално и виртуално, колкото забавен, толкова и сериозен. Понякога приказлив, друг път - мълчалив добър слушател, между малко дете и зрял мъж, на моменти леко отнесен - като всеки художник. Беше наел с много планове едно малко и мрачно помещение на тиха уличка до стария съд.

Това лято бях приятно изненадана в какво го е превърнал - в светла и уютна минигалерия, където заедно с неговите, са изложени и произведения на други автори - картини, сувенири, бижута, симпатични дреболии. Прилича на работилничка за красота и добро настроение и е кръстена на Матю.







































































































Този път обаче ентусиазмът му е видимо охладен, а усмивката и очите - леко помръкнали. Не върви и иска да я затваря. Опитвам се да му дам кураж, предстои му изложба, да изчака след нея, поне до края на годината, има голям шанс нещата да потръгнат. Казвам му, че времената са такива - хората с пари не ги харчат за картини и книги, а за по-материални неща, имат други душевни гъдели.

Галерията обаче си иска своята поддръжка, материалите за картините също не ги подаряват. Питам го защо не отива по централните улици да рисува портрети, много негови колеги го правят и през сезона поне има работа. Категорично отказва, за него това е компромис с рисуването и вдъхновението, който дърпа надолу. Вече е направил един - покрай картините се занимава и с хобито си - бутиковите облекла, които изработва съвсем сам и е изложил между картините. Наред с това прави и дребни шивашки услуги и поправки на дрехи. Изпипва нещата и последната дейност е най-вървежна в момента, но носи много малко доходи. Между леко шантавите му тоалети има и доста оригинални, има ексцентрични и много стилни, на съвсем достъпни цени. Само че това не е марков магазин, не е МОЛ, не е за масовия вкус, а за ценителки, които все още липсват. Отново го убеждавам да не бърза със затварянето преди изложбата.

От картини разбирам точно толкова, колкото и от музика, книги или филми - тоест никак. Не съм специалист, опитвам се да бъда ценител. За мен нещо от изброените е хубаво и стойностно, ако ме докосне, ако гъделичка чувства и възприятия и ме кара да мисля, да го запомня и пак да мисля след това. В неговите картини (в галерията и тези, подготвяни за изложбата, които ми показа в полусуров вид) това го има - напомнят за приказки, за спомени от детството, за уловени мечти, карат ме да се усмихвам. Старите си палитри е превърнал в интересни цветни петна.

Това е предварителният, неофициален клип за изложбата, който той ми изпрати преди месец. В него има още негови и на колежката му картини. Заварих двамата да изработват поканите, възможно е да изместят събитието по-рано. Пожелавам им успех и ценители, а на себе си - да мога да отида и да изживея тези "Приказки за възрастни".






10 коментара:

  1. Интересно, има толкова нестандартни хора. За съжаление им е трудно в тези времена...

    ОтговорИзтриване
  2. Много се надявам да намери сили да издържи - психически и финансово.

    ОтговорИзтриване
  3. На всички които днес се занимават с изкуство е трудно.
    Само халтурките спасяват положението.

    ОтговорИзтриване
  4. Да, затова и масовият вкус стана съмнителен, задоволяващ се с малки порции ерзац изкуство и култура, в повечето случаи - абсолютен кич.
    Търсенето определя предлагането.

    ОтговорИзтриване
  5. Определено не са лесни времената за такива начинания, което е много жалко. Още по-лошото е, че такива хора, които са много добри в своята сфера, но нямат афинитет към "бизнеса", търговийката и далаверките остават на дъното, сочени като неудачници и на никого не му пука, че те са много добри в своето поприще. Добре е, че има хора, които ги подкрепят, но трябва и да се яде, така да се каже, а и не само, а животът им си минава ей така, между сметките...

    Тук съм, Точка, гледам да се задържам възможно по-малко в нета, защото - както твърди една мисъл на която попаднах скоро, животът онлайн си е живот офлайф, а и се хванах да пиша нещо по-голямо и се опитвам да оползотворявам времето. То затова и нищо ново не съм качвал. Прелитам през старата къщичка за малко, но и там като че ли става все по-тягостно. Гледам, че ти си я напуснала окончателно май?

    ОтговорИзтриване
  6. След сметките май и за ядене не им остава, принце ...

    И аз гледам повече оффлайн да съм и единствено тук останах от всичките местенца в нета. Надничам по-често, защото така и така работя на лаптопа и в нета. Там става все по-зле и необратимо.
    Същото си е - женички, припадащи от оргазъм в коментарите на тъпи постинги, злоби и войни, мноооооооооого копи-пейст, чалга и shit на заглавката и много малко стойностни, авторски неща с мисъл. Докато това е така, няма да си разархивирам блога, нито ще напиша и дума повече в това блато.

    Освен коментар, ако съвсем не се въздържа и ми позволят, разбира се. Тъкмо се нервя на една девойка, пуснала половинчат постинг за един хранителен режим, без да е отваряла книгата и пропускайки много важни подробности, без които някой може да си увреди непоправимо здравето. Съвсем добронамерено й написах допълващ коментар (анонимен, няма как при архивиран блог да е друг, но много културен), като приложих и линк към книгата. За доброто на четящите.
    Да, ама не - като повечето нагли копи-пействащи без понятие от материята - и тя критики не търпи и сложила пълна модерация.
    Написах втори коментар - да не пуска моя, но да си оправи постинга, за да не умори някого. Аман от такива!

    Чакам с нетърпение голямото ти нещо. :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Хах! :) Голямото ми нещо едва ли ще стане скоро :) Още съм в самото начало и се занимавам с ровене за информация, проучване на подробности, които ще са ми необходими, защото без тях няма да се получи нищо. То и затова не се появявам толкова често напоследък, защото гледам да си оползотворявам времето, когато съм на компа. Дано да се променят нещата, че с това мое занимание един ден да ми остане и за ядене... :)

    А за другото място - напълно си права, Точка. Всевъзможни крамоли, безинтересни постинги, делене на кукли и парцалки, като че в това е смисълът на живота. Гледам (вероятно си попаднала) на идеята за списание, още със самото начало се насипаха куп негативни коментари, как така не се правело, как няма да стане... има и интересни идеи, но като цяло бъка от войнстващ негативизъм. Другото, което ми прави впечатление е, че голяма част от хората, даже и тези, които ми допадат и следя, сякаш потъват, ако не в отчаяние, то в доста тъжни настроения. Явно битието си оказва влияние и това се отразява и на нещата, които пишат. Постепенно се губи жизнерадостния тон. Дано да се подобри положението, защото иначе изобщо не е на добре.

    ОтговорИзтриване
  8. Пожелавам ти успех в начинанието. И да не забравиш, че съм си заявила автографи отдавна. :)))

    Хората си имат достатъчно грижи и всеки се опитва да компенсира неприятностите, нервите и проблемите от ежедневието по различен начин. Голямата кръчма на нета е едната възможност. Когато тръгнеш по различните маси, с познати и непознати и вместо усмивки и поздрави те посрещат кисели физиономии, ругатни, мълчание; когато вместо приветлива обстановка намираш мръсотия и застоял въздух с мирис на загоряла стара яхния, тоалетна и отдавна некъпани души и тела, се вкисваш и ти. Ако имаш избор - излизаш на въздух и слънце, сменяш мястото или спираш този тип кръчми. Ако нямаш - продължаваш да киснеш вътре, да псуваш наум и да ставаш все по-унил или заядлив, докато накрая съвсем се претопиш в масата.

    ОтговорИзтриване
  9. Тханкс, Точка, имаш ги :)

    А за там - положението е ясно:

    http://www.youtube.com/watch?v=omk6TAxJYOg

    :)

    ОтговорИзтриване
  10. :))) Много сладко филмче, в Pixar имат таланти. :)
    И пасва съвсем точно. :)))

    ОтговорИзтриване

Web Statistics