Гушки

Това не е еротично четиво, а опит за кулинарно такова. Досега не съм писала, но винаги има първи път. :-)

Искам да уточня, че съм самоук готвач - по усет, от гледане и на вкус, когато нещо ми хареса. Често импровизирам, рецепти чета рядко или питам - ако сама не мога да позная някоя съставка, пропорция или кое след кое следва. В повечето случаи успявам почти като при оригинала, понякога се получава нещо съвсем различно. Все още не ми се е налагало да хвърлям или сама да се мъча с творението си. :-) В едно далечно време плетях и плетките "хващах" по същия начин - гледайки дрехата. Не обичам рецепти в грамове, кантарчето ми така си стои прибрано в шкафа. Предпочитам по-практични мерни единици (чаша, лъжица).

Първите студентски години се оказаха голяма школа. Често трябваше от нищо да се сготви нещо. Учеха се и чужди езици, всички от езикови гимназии бяхме освободени. Явно съм била много по-бяла и добра от сега, защото докато учех колегите и се опитвах да им задържа вниманието върху граматиката и превода, същевременно и готвех за цялата дружина. После поумнях и когато се събирахме в квартирата ми на денонощни карти, да правим курсови работи или да чертаем, въвеждах дежурства на котлона и на мивката - дори и за кафето. На добри колеги случих, къде по усет, къде с питане - справяха се. И мъжки чорапи как се перат питаха, и за други дребни битовизми. Още си спомнят с благодарност за онези времена.

Отплеснах се. Та намерението ми вчера беше за съвсем обикновени пълнени чушки с кайма или мусака. Свеки го провали. Тя се е заела с благородната мисия да произвежда в количества, стигащи за изхранването на половин Африка. В това няма нищо лошо, защото си уплътвяна времето през голяма част от годината и стои далеч от сериалите ... и от мен. Обаче често бърка гладуващите с нашия хладилник. В момента е сезонът на яйцата и на някакви късни тиквички. Колкото и да ги обичам, дори и на мен ми омръзнаха във всички варианти. И никой от входа вече не иска да му подарявам.

Не обичам да хвърлям и реших да ги пробутам под формата на гушки. Имам известни подозрения относно етимологията на името, няма нищо общо с еротично-романтичното си звучене. Общо взето, това е нещо, напълнено с друго нещо. Лятото го правя често, комбинирайки в голяма тава още с домати, патладжани, картофи. Вчера се ограничих само до чушките по две причини. Първо, трябваше да се оползотворят въпросните тиквички. Освен това трябваше да се получи с минимални усилия - сутринта си изгорих ръцете на тостера, дясната е в плачевно състояние. Явно филийките са били с повече пълнеж и за да го затворя, стиснах не където трябва. Борейки се после със зеленчуците, бях почти като онзи еднорък готвач от вица, който правел кюфтета и пълнел чушки.

Тиквичките нарязах напречно на парчета, малко по-ниски от ръба на тавата и ги издълбах с лъжичка. Може да се издълбаят и цели, по дължина, но така е по-бързо и лесно. Част от сърцевината (това вдясно) се скълцва на ситно за пълнежа, останалата може да се прибере за крем-супа.

Пълнежът е стандартен - кайма, ориз, лук, морковче, домат, сол и подправки на вкус. Сложих само черен пипер, чубрица и магданоз. От последната си работа станах много предпазлива с ароматите. Жената, която ни готвеше, се опитваше да докара вкуса на всяко ядене с огромни парчета хрупащ несварен лук и пълна шепа абсолютно еднакви подправки, от всичко налично.

Леко запържих ориза (за да не става кашкав), лука и каймата и задуших с малко вода, докато оризът набъбне. На око разделих пълнежа. Едната част - за чушките (става и евентуално за картофи и домати). Другата част добавих към задушената сърцевина на тиквичките, заедно с няколко няразани скилидки чесън и копър. Те се слагат и на пълнени патладжани.

След това ги наредих плътно в тавата. За да не прегори пълнежът, върху тиквичките винаги слагам парче домат. Залях ги до половината с вода, посолих и във фурната. Тъй като зеленчуците се опичат за различно време, около час в началото - завити с фолио.



Следва задължителният сос. Могат да се ядат и направо или с кисело мляко, но сосът е нещото, заради което като малко злоядо детенце проядох пълнени чушки и без което не вървят и сега у нас. Не знам как се казва, прави се като гъста варена застройка от кофичка кисело мляко, 2 яйца, 3 с.л. брашно, бульона от печенето, сол и черен пипер.

С тази огромна тава и днес поне няма да ми се наложи да се въртя край печката. И без това ръката ми има нужда от почивка. Да се мие и чисти с ръкавици е поносимо, но готвенето е истински кошмар.