сряда, 18 август 2010 г.

Кифли и тутманици

Имах среща с приятелка, която не бях виждала около две-три години. Живеем в различни градове, няма ги предишните командировки. Телефоните и писането тук-там в нета изобщо не заменят живия контакт. С голямо нетърпение чакахме да се видим (почивките ни се засичаха два дни) и да се наприказваме хубавичко по женски.

Тя се появи, светнала и ухилена до уши, щастливо развеждаща се и с новия любим. Симпатичен зрял мъж и почти колкото мен приказлив, бързо намерихме общ език. Дори мисля, че когато късно вечерта се разделихме, човекът си тръгна обогатен от нашия разговор.
Тъкмо беше научил що е то любовни дръжки и водихме дълга дискусия на тема "Колко големи дръжки са поносими, как да си доставяме удоволствие с тях и трябва ли дори и зачатъците им да превръщаме в лична трагедия?". Тук горе-долу постигнахме консенсус, но по отношение на музиката и жените не успяхме.
Колкото и усилия да положи, никак не успя да ме убеди, че трябва да харесвам тунинговани родни екземпляри от епохата на динозаврите, стараещи се да приличат на пра-пра-внучката си, дето я нямат. Или пък песните им с мирис на мухлясала соцестрада. Не мога да си падна по смешни и трагични неща.
Тук вече здраво застъпихме концертите, кой, къде, кога, впечатления, атмосфера, гафове ... И докато аз възторжено обяснявах какви празници за душата и слуха имаше през май и юни в София и какви групи-институции бяха тук, човекът ми каза, че нищо не съм видяла и усетила, щом не съм била на пайнерските турнета. Изпълнителите и публиката правели невероятен купон и шоу. То не било гледка, не било ритми и танци ...

Вероятно много често съм му опонирала с думата кифла, защото поиска да му дефинирам какъв смисъл точно влагам, обиждайки голяма група жени по този начин. Предложих му да се порови из блоговете, има достатъчно разсъждения по темата и за да не се прекъсва увлекателния разговор, все пак дефинирах накратко: девойче или жена, с лъскава коричка (по-често тунингована, отколкото естествена) и с много малко безвкусен пълнеж, понякога съвсем липсващ. Обратното на приятелката ми. Илюстрирах с примери, но той нещо не искаше да ме разбере и ме обвини, че нищо не разбирам от женска красота и душевност. Съгласих се, може и да не разбирам, но докато той и още много като него разсъждават с неправилната глава, че това е перфектната жена (и колкото по-бухнала в горната част, толкова по-перфектна, дори и без пълнеж), много въздух под налягане ще се разхожда още около нас.

Трябваше просто да дойде на следващия ден с мен на плажа, за да види кифлите в действие. Млада майка с отегчена физиономия и малка лъскава рокля от ламе и пайети, сякаш отспивала си до вълните след края на чалготеката, си чисти пясъка от краченцата, преди да си обуе сандалките с токчета. Точно до профучаващите за и от Солниците коли. В това време прегрялата й в обедната жега дъщеричка решава да прави слалом в пътния трафик, мамито успява да я дръпне в последния момент, отперва й як шамар и започва да крещи, че докато се занимава с капризите на такива лигли, си е счупила вчерашната ноктопластика. О, какъв ужас ...

Под съседния чадър се настаняват две девойки. Половин час демонстративно събличане, дупене за наместване на шезлонгите, мазане с няколко вида масла и търсене на подходяща поза по монокини, както и на субект, който да я оцени.

Десетина минутки лежат, оглеждайки пренебрежително наоколо и отрязват един мераклия, явно не им е на нивото. След това с дълбока въздишка решават, че тук печенето по цици не си струва, щото обедното слънце е много силно и ще изгорят. Навличат тениски. И правилно, потенциалните подходящи кандидати са по яхтите или на други плажове, не точно тук. Не си струва да се хабят.
Водят изключително смислени разговори коя кого забила във фейса, може ли на плажа да не продават списание "Блясък", възмутително е и как да си поделят едиственана налична мокра кърпичка - дали едната да си изчисти петното от шоколадов сладолед на новата бяла поличка (по-скоро коланче) от МОЛ-а или другата да си свали почти вечерния грим с нея. Боже, колко мъка има по този свят!

Покрай кифлите естествено има и тутманици. От другата страна позавяхващ красавец с две лелки (перхидролена и червенокоса) и сюрия дребни дечица е опънал под два чадъра стабилна софра с хладилната чанта и торбите и не спират да дъвчат. Дечицата непрекъснато го дърпат да им сипва или да се топкат в морето: "ДЕдо, ади беееее ...". Мацките преживят скучаещо, люпят семки и разливат телеса, а той не спира да бройка онези двечките дали няма да останат пак по монокини. През това време обяснявя, че плажът е пълен с простаци и в Бургас имат ужасен диалект. На фона на неговото Е-кане и МЕ-кане, бургазлии просто говорят кристално чист български (с изключение на обух си дънкито, си е точно така).

До водата стърчи друг пич, по мокри шорти за лев и петдесет, обаче с две калъфчета за мобилни телефони на тях. Само тирантите му липсват. Говори почти непрекъснато и по двата телефона, ако има свободна ръка, си почесва/намества пакета или ръкомаха, давайки нареждания на висок глас на някого с често споменаване на роднините му от женски пол. Не дочаках да видя дали на бузата му не остана бяло петно след дълго упражняваната шефска дейност. Иначе сигурно до Централния плаж чак разбраха какъв обширен бизнес има в половин България и на кого ще строши главата и ще такова такованката, че не си гледа работата.

На тесничката ивица между бара и чадърите седят двама симпатяги. Небрежно си бъбрят, дори не поглеждат встрани. Русички, загорели, очите им не виждам, обаче могат да вкарат всяка нормална жена в грях. И тъкмо се размечтавам, единият вади нокторезачка и започва да си реже ноктите на краката. Гнус.


Добре, че не си падам изобщо по кифли и тутманици, действат ми зле на храносмилането.







Обичам много ето този неустоим бургаски специалитет. На други места са го кръстили принцеси, но странджанките в Бургас са си единствени - дъъъълги тънки филийки, запечени на скара и по желание - гарнирани с лютеница. Един от незабравимите вкусове на детството ми. Този път, поради адските жеги, пропуснах да си хапна, но в по-хладни дни ще наваксам.

И други неща пропуснах в Бургас - концертите на Веско Маринов и на Данчо Айдъла ("Шест кокошки съм заклала", човекът си раздаваше афишите на Спирита), но ще ги преживея някакси. :-)

18 коментара:

  1. Така е на плаша, сеир до пръсване...

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха!Гледай ти какви работи изпускам като не ходя на плаж тук...;)
    И да се поправиш относно концертите на "Пайнер"!!!!:)))))))))

    ОтговорИзтриване
  3. Но пък е весело, Nezzo. :)
    Трагичното е, че тези тестени специалитети си вирят в изобилие и извън плажа.

    ОтговорИзтриване
  4. Онди, ако успея да си дойда пак, те хващам за ръчичка и под чадърчетата. Ако не, живот и здраве - догодина. :)

    За пайнерските маанета ще трябва да се разправям с тукашния кмет, щото той си пада по Висоцки и по-твърдата музика, догодина ще ни прави планински Джулай с Джон Лоутън, вече го е поканил. Та откакто е на власт, гърлите нямат достъп до стадиона ни. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Аххха - много хубаво описание за плажните навици...
    :)
    Аз пък попаднах на три доста красиви момиченца, които седяха на два метра от мен и в продължение на час си чистеха космите от краката с пинсети...
    :D

    ОтговорИзтриване
  6. :))) Горките, нямат друго свободно време и парички за по-човешко почистване, да ги ожалиш направо!

    ОтговорИзтриване
  7. Добре дошли на българския плаж :D :D
    А относно "перфектната жена", един мой приятел твърди, че освен показаните качества тя трябва да има още: малки ръчички и детски нрав :D :D
    Какви идиоти, има... :D

    ОтговорИзтриване
  8. За малките ръчички ми е познато, свързано е с разни мъжки комплекси. А размерът всъщност няма значение, всичкото е само лакомия. :)))
    Мислех, че предпочитате и да мълчат и да ви гледат послушно в очичките. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Падат дрехи и задръжки, а? :))
    А варена царевица нямаше ли на плажа?
    Кифли,баници,понички- за мен жените са два вида :Такива, които ми уйдисват на акъла и такива, които не (смях)

    ОтговорИзтриване
  10. Кръстю, щом така делиш жените, значи при теб контактът е с правилната глава. :) И умни предпочиташ, предполагам - трудна работа е това. :)

    Имаше и царевица, но беше безинтересна - продавачът кротко си подвикваше "УргиналнЪ СаревичкЪЪЪЪЪ!", без да нахалства, бъркаше в казана само със щипка, не си бършеше носа с ръка и отдалече изглеждаше много прилично, облечен в бяло. Не съм го приближавала, за да видя дали ползва често пералня и баня. :)

    ОтговорИзтриване
  11. При нас тези странджанки се наричат принцеси. Много си ги обичам и дори си правя понякога:)))За плажа - без думи. Нищо ново под слънцето.Този като си пада по чалгаджийки, ти зашо изобщо се хабиш да го убеждаваш - те са зомбита:)

    ОтговорИзтриване
  12. Цвети, поддържах културен диалог, освен това обичам да споря. :) И без това не ставаше да си споделяме женските тайни пред него. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Точка,дядо ми казваше:"По-добре по-малко акъл, ама да ти идва на време"
    А за жените, не си ме разбрала-това е от спецификата на диалекта:)
    У наше село "да ми уйдисаш на акъла" значи да правиш каквото ми харесва:)))

    ОтговорИзтриване
  14. То и у наше село е така, Кръстю. :))) Една жена и малко акъл да има, ще прецени кога да го прави и кога това, което тя си е наумила. Според ситуацията и настроението ти. :)
    Жена без акъл може само едното от двете.

    ОтговорИзтриване
  15. Хех... Най-лошото е, че кифлите и тутманиците май започват да стават все по-мазни и тестени, Точка :) Направо минават в ранг мекици и бухти...

    ОтговорИзтриване
  16. Я, принце, ти се сети да се завъртиш и насам. :)))
    Мислех, че си на почивка при такова дълго губене, обаче пък в старата къщичка те мярвах честичко, поне докато надничах.

    Жегите са благоприятни за обилното бухване на тестото и разтичането му навсякъде. :)))

    ОтговорИзтриване
  17. Глупости!
    Това не е вярно,че тутманиците гледали кифлите да са ''по-бухнали в горната част''това отдавна не е модерно и не е вярно,тия жени не си ли го набиха в главите най-накрая,че никой мъж не харесва и не им ще гнусните разпльокани цици,и че колкото по-малки,толкова по-хубави и стегнати-толкова по-привлекателни за мъжките очи!!!

    ОтговорИзтриване
  18. BlackJack, абсолютно подкрепям. :)
    Но щом докторът Енчев и подобните му имат такъв проспериращ бизнес, явно има както изобилие от жени, за които тази част от опаковката е жизненоважното и основното за щастливо съществуване, така и мъже, които държат на същото и се ръсят за удоволствието. Пълнежът май няма значение. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics