Лятно (с носталгия)

Лято е, отпускарски месец. Някои вече се върнаха от почивка, други заминават сега. Кой къде ще (няма) да ходи (или е бил) е много дискутирана тема в блогове и форуми. Чета ги мълчаливо. Ако нещо съм пропуснала в живота си, то е традиционното натъпкване през отпуската в хотел, почивна станция или къмпинг за 7, 10 или 14 дни. Не знам дали ми липсва точно това, имало е моменти, когато съм се размечтавала. Не знам дали е по-добрия вариант от това, което приемам за истинска почивка.

Апартаментът в Бургас е на 300 м от плажа, морето се вижда от терасата. В годините, когато бях дете и идваше лятото, почти не се задържах там - започваше чергарският период. Тогава имаше някакво увлечение да се дават стаи под наем на "Балкантурист". Особено се тачеха чехите и поляците, но и други са се завъртали из нас, веднъж дори и някакви родни звезди, дошли за Орфея. Това носеше и своите малки неудобства като пясък из целия апартамент, непрекъснат шум, вечно свършващата топла вода в бойлера, всякакви капризи на гостите ... Но какво бяха те в сравнение с парите, които се получаваха, дребните подаръчета и възможността да си купиш Нивеа, Бич Може или някой парцал от един друг соцсвят? Още в онези невинни детски години не можех да измисля нито една разумна причина, която кара толкова народ да утроява и учетворява морските градове и села и да харчи куп пари, за да се пържи, лежейки на пясъка. Още повече не можех да разбера предимствата на навалицата у нас, заради която се тъпчехме в две стаи. Кой ли се съобразяваше с мен ... и по-добре - имаше толкова по-приятни местенца.

Още през юни тръгвах с майка ми на лагер-школа в Равда, а когато ни осъзнаха масово идейно, започнаха да ме изпращат там и от училище. Изобщо не си спомням какво са ни обучавали, помня какъв купон беше - плаж, забави, танци, нови и стари приятели, трепети разни ... След това понякога се включвах за малко в екскурзионно летуване или лагер на планина и следваше най-хубавата част.

Тръгвахме с колата за дълго, без планове, посоката беше обикновено Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин и Родопите. Маршрутът беше произволен, спирахме където ни хареса, разглеждахме и продължавахме или оставахме, колкото си решим. Ако имаше условия и подходящо място, спяхме понякога и съвсем усамотени в палатка, ако не - в някое симпатично хотелче из малките градчета. Палатката беше огромна или поне така ми се е струвала тогава, а татко (лека му пръст) се беше погрижил за всички удобства - походно легло за капризните, масичка и столчета, хамак, голям чадър, петромаксов фенер, чешма от огромна туба, телевизорче, касетофон. Не съм скучала изобщо, нищо не ми е липсвало. Дори с брат ми в по-късните години се разбирахме чудесно, без да се бием. Това бяха най-хубавите ми дни. Накрая се заседявахме повече в Юндола - докато задължително не ни ужилеше някоя пчела (мен най-често, бях алергична) и не се наложеше да се прибираме по най-бързия начин.

Обожавах Клептуза и водните колела.
На снимката съм там, 4-5 годишна, обяздила някакъв препариран мечок.
Спомням си, че водих дълги полемики защо е необходимо специално да ме кипрят с разни роклички, след като панталонките са много по-удобни. Освен това на мечока му е абсолютно все едно с какво съм облечена.

След като отоците спаднеха, остатъка от лятото прекарвах там, където и другите ваканции - на едно много красиво, тихо и спокойно местенце, близо до вр. Ботев. Това се вижда от двора на къщата:

















Хората са друга порода, честни, топли и гостоприемни. Нищо не се заключва, дори казаните за ракия.

Въздухът е много чист, понякога се чуват само жабите от двете реки, птичките и щурците, гората е на 50 м. Нощем мечките и дивите прасета слизат понякога до къщите. Звездите са огромни. Несвикналите могат да оглушеят или да се изнервят от тишината.

Това е перфектното място за релакс, яде се и се спи чудесно и сутрин не боли глава след тежка вечер. Цивилизацията е съвсем наблизо, на 1-2 км. Сега има разкошни заведения за всеки вкус, хотели от всякакъв калибър с басейни, магазини, нет-кафета ...

Тогава не съм и мислела за такива удобства. Бяхме огромна компания, събрани отвсякъде на гости на бабите и дядовците. Вършехме много щуротии наред с плацикането в реката, катеренето по баирите и любимите за онова време криеница и народна топка. Заедно с лудориите успявахме и да четем книги, и да помагаме съвсем съвестно в брането на малини и дренки или в събирането на сено. От ваканциите там ми е останал вкусът на истинското и пълно с усещания детство, което сега е почти непознато. Опитвам се да ходим максимално често, за да го усетят и моите деца. Профилактично сме с лаптопа и мобилния нет, но там не ги влекат много. Усещат сладостта на игрите, простора и липсата на ограничения. Животът и хората са все така кротки и спокойни и компаниите пак се събират, но вече от умалените ни копия.

Отидох да уча във Варна и там, като изключа сесиите и многото часове над чертежите, си беше една непрекъсната ваканция, която разнообразявах при всяка възможност и с ходене до балкана. Море и плаж имах достатъчно, обаче онези дълги обиколки с колата и палатката вече ги нямаше.
После почивките съвсем се скъсиха. Българският работодател така и не се научи да дава отпуск колкото и когато имаш нужда, предпочита да го прави по собствена преценка. Десетина години поради затишие в производството напролет и наесен, морските дни бяха в началото на септември. За няколко дни през лятото водех люти битки, намирах си болнични или открадвах по ден-два + уикендите. Един единствен път, вече в друга фирма, когато по навик се бях приготвила само за седмица през юли, ме попитаха кой успява да си почине за толкова. И ми дадоха две. После нещата си продължиха по стария начин. Години наред тази безценна седмица е за релакс на онова местенце в планината, заедно с няколко съботи и недели годишно. А морето ... морето остава от време на време в края на седмицата (при мама) или ако успея да се откъсна за няколко дни за феста в Каварна.

Решила съм се в най-скоро време да си осигуря друга почивка, въпреки носталгията и привързаността ми към старите места, въпреки истинската почивка там. Пътува ми се, не само у нас. Но понеже никой няма да се навие да тръгне с мен на къмпинг или обиколка с палатка, ще е вероятно някъде All inclusive. Може и да ми хареса - това е основателна причина за нормална отпуска, а и ще си спестя малко битовизми и слугинаж. Дано и да успея да релаксирам в навалицата.