сряда, 1 септември 2010 г.

Once upon a time

Нямах ток повече от три часа. Внезапно, без предупреждение. Информационната агенция от пейката пред входа съобщи, че било профилактика. Тази сутрин залепили миниатюрна бележчица с дребен шрифт и нечетливо написани с химикал часове. Който излизал - видял, който не - да се спасява.
Е, аз бях от вторите. До последните издихания на батерията на лаптопа успях да поработя, след което звъннах да се извиня, че може да закъснея с превода (това се случва много, много рядко). На хората в белите държави нямането на ток или нет им звучи съвсем екзотично и неразбираемо. Справих се в график все пак. Междувременно си правих и фитнес до вратата на входа и пак нагоре, защото тя се отваря с чип и при липса на ток и "Сезам, отвори се!" не помага. Добре, че съм на ниските етажи, та куцуках сравнително на къси разстояния. После четох, защото всичко, каквото беше набелязано за правене, беше свързано с ток и нет.

Замислих се колко по-добре е било, когато далеч назад във времето ги е нямало и не сме били толкова зависими от тях.
Юнакът прибирал овцете от паша, зървал момата на чешмата и й напивал водата. Или се очаровал безумно от гърба на фустата й на нивата и я побутвал лекичко с дръжката на сърпа. Или се залавял до нея на хорото и й крадвал китката. Момата завъртала уж срамежливо очи и се покривали в най-близката плевня, горичка или купа сено. Нямало е увещания, сваляне на звезди, притеснения дали й е на нивото (след като си седне на вторичните полови белези - портмоне и ключове). Юнакът здраво я отъркалвал и омачквал, без да се притеснява, как ще пипне новия силикон, дали няма да й счупи ноктопластиката или да скъса много скъпото бельо / дрешка /чорапки или чорапогащник. И тя си тръгвала доволна и щастлива.
Момите не копирали поредната псевдозвезда и не разчитали на тунинг, грим или опаковки, а на кръшните си снаги, хубава усмивка и палав поглед. Затова и всичките били уникални и желани, не като излезли от калъп. И юнаците не разчитали на вторични и третични, а само на първичните си полови белези и на ръцете си. Нямало преструвки, хленчене, главоболие, комплекси от материално или телесно естество, имало химия, всичко било по-истинско.

Когато вечер мъжът се прибирал, у дома го чакала чета щастливи и уморени от истински игри деца, ароматът на прясно изпечен хляб и топлата пазва на жена му. Съседът не паркирал колата си на неговото място, съседката нямала по-скъп тоалет или повече чифтове обувки, а чедото им - по-нов модел мобилен телефон и по-шарено колело. Животът бил спокоен и изпълнен с радост. Нямало телевизионни или вестникарски новини, които да го карат да псува и да се ядосва на поредната изцепка на някой с власт, на повишаването на цените на хляба и бензина, на увеличената безработица и поредната порция върнати от белия свят мургави съграждани. Говорели си дълго за простичките неща от живота на романтичната светлина на свещи или газениче. После децата заспивали усмихнати и сънували истински сънища, не поредния (не)убит геймърски персонаж. И понеже нямало мачове, сапунени сериали, риалити шоута, торенти с филми, социални мрежи, чатове и блогове, мъжът и жената имали достатъчно време за себе си и го оползотворявали подобаващо.

Минали дълги години и светът се изменил. Всички станали много информирани и образовани. Затворили се в себе си, разговаряли малко и им било по-лесно да изразят себе си онлайн, отколкото очи в очи. Ценностите се променили и всеки се тунинговал физически и душевно така, че да влезе в калъпа. Различните били още по-самотни от сливащите се с масата и не се ценяли. Романтиката останала някъде назад в годините и се явявала като фон в книжките или сладникавите еднотипни филми. Опаковката на хората впечатлявала повече от пълнежа им. Никой не знаел какво точно иска, но го искал веднага. За чувства нямало ни време, ни желание. Половете също се изменили и външно понякога нямало различия. Юнаците станали по-плахи и разчитали момите да ги задяват. А на момите хич не им било лесно - оказвало се, че са попаднали на юнак, харесващ други мъже. Или на такъв, дето нито показването, нито казването в прав текст му действали. Или на силен и уверен зад клавиатурата, но на живо колеблив и страхлив, измъкващ се с учтивото "да не си разваляме приятелството". Юнаците масово изповядвали философията, че всички моми са меркантилни кифли и за по-лесно общували с телевизорите и компютрите. Момите - също, ако им останело време след израстването в кариерата и шопинг-терапиите с приятелки. От време на време се случвало да се получи старата химия, да се появят едно-две дечица и покрай тях да излязат за кратко от калъпа. След това животът тръгвал по старому, всеки със самотните си занимания. Децата копирали родителите си, разговаряли в чатовете и се възпитавали с героите от игрите и клипчетата от ви бокс. И когато токът или нетът спирали, всички изпадали в ужас и хорово се надвиквали с комшиите кой ще псува по-силно поред всички монополисти, капиталисти, парламентаристи, журналисти, всякакви други -исти, целия свят, пълен само с чикиджии и скапания живот, който точно на тях се е паднал.


Толкова с разказването, защото питката ми втаса и трябва да я навивам и пека. Днес ще го докарвам поне откъм миризмата на прясно изпечен хляб.

10 коментара:

  1. Много се радвам на такива обобщения. Колкото и да е възможно да се изпадне в едностранчивост (защото няма как да не знаеш, че под турско робство ни се е разказвала играта и освен деца, наистина вечер е нямало какво толкова да се прави) в генерализациите изпъкват някои съпоставки, за които просто не можеш да си затвориш очите. Работата е там, че към всеки един момент от историята на човечеството човек живее в най-добрия от всички възможно светове, както би се изразил философа Панглос от Кандид, защото увеличаването на придобивките е за сметка на всичко отрицателно, което вече изброи и като сложиш всичко на кантар се оказва, че май не сме мръднали много от каменната ера по стандарт на живеене - тогава са яли истинско месо от съблезъб, но са живеели в пещери, а сега ядем боклуци в отвсякъде изолираните си жилища...

    ОтговорИзтриване
  2. Ностро, това бяхя просто наивни мисли, докато мачках тестото - какво се случва с приятели, с познати, с мен. Всички благини на цивилизацията улесняват живота ни, но го правят зависим от тях, постепенно убиват човешкото в отношенията и ни лишават от правото на избор как да живеем. Всички сме в калъпа, бавно се затваряме в себе си, трудно допускаме друг, роботизираме се: работа / училище, телевизия, нет, сън и пак отначало. Общуването и чувствата трудно си намират място и време. Забелязал ли си колко хора на различна възраст нямат друг (социален) живот, извън този в различните общности на нета? И колко много се справят трудно със ситуации, когато не става само с кликане на мишката, защото живеят в свой си, измислен и нереален свят? А колко са сами, защото не могат да намерят своята половинка (няма къде и как зад монитора)? Колко нямат приятели или ги губят, губят и човека до себе си, защото няма какво истински да ги свърже - няма общ живот, общи емоции. И все повече са самотни, без да са сами.
    Топлото, земното, човешкото изчезват в многото собствени светове, които просто съществуват паралелно, без да се пресичат. Точно това е например един панелен блок сега или колегите от офиса. Когато бях дете, с половината от входа бяхме като едно голямо семейство, на което винаги можеш да се опреш. Сега трудно се поздравяваме...

    ОтговорИзтриване
  3. Не оспорвам, но, както казах, едното е за сметка на другото. А иначе да накараш човек да "скъса" със социалните мрежи е като да приучиш чалгаджия да не слуша чалга. Не припокривам двете групи, взимам пример, за да видиш, че някои неща са генетично обвързани. Плюсът в случая е, че имаш избор дали да бъдеш такъв или онакъв. Минусът - че, ако не се (а)социализираш по наложените стереотипи, реално можеш да се окажеш още по-асоциализирана. Решението: правиш си група във Фейсбук "МРАЗЯ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ" и си решаваш проблема. :))

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте!
    Радвам се на такива публикации. Може би ако повече хора си дава сметка за това И вземаха някакви мерки да не се пускат по течението процесът на обезчовечаване щеше ако не да прекъсне поне да се позабави.
    Една рускиня, майка на мой близък приятел, веднъж ми каза, че всяко нещо, с което пестим време, ни реже от живота. Тогава говорехме за живота като продължителност във времето, но сега осъзнавам думите й и в по-широк смисъл.

    ОтговорИзтриване
  5. Не си падам по групите там, безмислени са точно поради липсата на някакви групови занимания, каквито много обичам. :)
    Освен наличието на избор да бъдеш или не някакъв, има и още нещо - до колко ти стиска да си такъв и ще го понесеш ли. Защото различните винаги са били сочени с пръст и изключвани от групата, принудително са асоциализирани.
    Прост пример - тайфата трудно ще приеме дете, което предпочита да чете книжки и да разговаря с родителите си, вместо да кисне пред компа и да скита по улиците. Няма да поеме положителното от него, а ще го заклейми като зубър и ще го отритне.
    Много ми е трудно да се боря със ситуации, когато нещо се случва, защото "така трябва да бъде" или защото "така правят всички".

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте, ИвαN!
    А аз се радвам, че на някого му се чете и замисля за същото. :)
    Тази рускиня е казала нещо много просто, но мъдро.

    ОтговорИзтриване
  7. "Юнакът прибирал овцете от паша, зървал момата на чешмата" - това със зърването го прочетох като завързвал на чешмата и си представих пак едни работи... :D :D

    ОтговорИзтриване
  8. За теб са нормални такива представи. :Р~
    А аналите мълчат по въпроса дали са практикували точно това. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ами така е,Точица, истината е такава, животът е друг сега, няма как да стане различно. Освен да станеш отшелник в някоя планина и да не ти пука от нищо.Това също е вариант да си опресниш рецепторите и вкуса към живота. Лека вечер и да имаш ток:)))

    ОтговорИзтриване
  10. Цвети, отшелник не мисля (а и не мога) да стана, прекалено социално същество съм. Опитвам се да изкореня от себе си и от хората около мен някои вредни навици, плод на техническия прогрес. :)))

    ОтговорИзтриване